Изложба на чешко стъкло

София /КРОСС/ Уникалната изложба на чешко стъкло представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвент на Висшия институт за приложни изкуства в Прага. Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM. На откриването на изложбата ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки (гостуват в София от 11 до 15.10), както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Откриване на 14.10., 18.30 ч., Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул, "Драган Цанков" 36, София)
(Изложбата ще продължи до 12.11. 2010 г.)

"В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцветът на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век - след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., "Чехословашко стъкло" през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи.
Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки - в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл - в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години, наред с Владимир Копецки, в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета "Архитектурно стъкло" и "Пространствено творчество" са показвали свои неща в София.
Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като "чешко родно сребро"."
(д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция "Стъкло и керамика", Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)

"Стъклото ни позволява да сътворяваме форми в комбинация с процеждащата се през материала светлина, да определяме ядрото на светлото пространство и да се докосваме до неговото тайнство. За нас стъклото е отправна медия, която със своята същност и качества е нещо повече от обикновен посредник на нашия художествен изказ. За това трябва да сме постоянно близко до него."
(Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, 1995 г.)
http://www.klassa.bg/news/Read/article/120983_%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%BE