"За божествения материал – стъкло и комплексите на българина"

Интервю с художника
Милена Бойкова-Терзийска
novinar.net

„Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж. 
За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък 

процесът става в пещ 

с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е 

липсата на организираност у нас 

„Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите 

само се оправдаваме за неудачите си 

Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация.

След като знаем, че клозетът не е нашият образ 

защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А 

ние тръгваме да убеждаваме света 

Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички
вървим по мръсните улици в този мръсен град 

виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии.


http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html