|
текст: д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция “Стъкло и керамика”, Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)
В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцвета на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век – след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща в във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., “Чехословашко стъкло” през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи. Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станослав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки 0 в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл – в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години наред с Владимир Копецки в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета “Архитектурно стъкло” и “Пространствено творчество” са показвали свои неща в София. Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като “чешко родно сребро”. СА 00013 Константин Вълчев. Метаморфоза, 2009 лято стъкло, 35 х 18 см абстрактна композиция Дарение от Константин Вълчев, 2010 Инв.№ МНБУ Х 0025 Source: http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=532  |
Archives
November 2017
Categories
All
|
RSS Feed
