За божествения материал – стъкло и комплексите на българина
Милена Бойкова-Терзийска в novinar.net от 25 октомври 2009
„Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж.
За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък
процесът става в пещ
с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е
липсата на организираност у нас
„Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите
само се оправдаваме за неудачите си
Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация.
След като знаем, че клозетът не е нашият образ
защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А
ние тръгваме да убеждаваме света
Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички
вървим по мръсните улици в този мръсен град
виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии.
http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html
За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък
процесът става в пещ
с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е
липсата на организираност у нас
„Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите
само се оправдаваме за неудачите си
Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация.
След като знаем, че клозетът не е нашият образ
защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А
ние тръгваме да убеждаваме света
Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички
вървим по мръсните улици в този мръсен град
виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии.
http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html
THE SEIZED LIGHT
Altera Gallery
36 Dragan Tsankov Blvd, Sofia
phone: 969 3230
Glass art, a field that combines creative talent, precision and sound technological knowledge, is artist Konstantin Valchev's speciality. Valchev graduated from the Prague Academy of Applied Arts – a major player on the international glass art scene, as in 1954 it was the first school to introduce a graduate programme for glass artists. Later Valchev specialised in Rosenthal, and now works in the Czech capital. Check out his striking glass figures – the form, colour and light reflections form a world of their own.
www.vagabond-bg.com/
Bulgarian National Radio - interview with Konstantin Valchev October, 20th 2008
http://213.222.53.195/BNR.RadioBulgaria/Bulgarska/Bulgarite%20po%20sveta/Audio02_bul_17_10_08.mp3
Konstantin V.
In the exhibition halls, Konstantin Valchev's glasswork create their own space, in which they capture, focus, resolve, transform and send out magic signals beyond the visual, creating different illusions. There are idiomatic, tree-dimensional objects of glass, searching for its own expression, through the optic influence of different elements, penetration and refraction of light in shape, textures, abstract geometric shapes. In fact, in his work Valtchev doesn't tell a story but creates and constructs. He reveals the magic power of crystal glass with its ability to generate an endless spectrum of lights and reflections, juxtaposing them with colour and smooth surfaces. The artist's interest is directed towards the evolution of concept of space and its expression via the means of modern technology. Separately and along with putting the emphasis on the constructive, these glass objects are energised by symbolic meaning of different character - from sacred to biologic. The demonstrate the sharp reaction of the modern artist, experiencing the current reality "here" and "now".
Tatyana Yankova, INSTITUTE FOR ART & CREATIVE TECHNOLOGY
Приливи и отливи в стъкло
Последната поява на Константин Вълчев пред българска публика заслужава да бъде спомената не само поради факта, че областта на стъклото за съжаление се превърна в почти непозната практика за нашата художествена действителност. Авторът, завършил тази специалност във всепризнатия център Прага (при проф. Либенски), има вече над 30 индивидуални изложби (предимно извън България), изградил е реноме на утвърдена фигура в тази област (едногодишна преподавателска работа в Сиатъл по покана на Американската асоциация за стъкло), излага в солидни галерии, поддържа непресекващ кръг от ценители - с една дума, няма какво да прави тук, у нас. И все пак...
Изложбата в НГЧИ, организирана съвместно с графика Буян Филчев, ни среща отново с неговото творчество, за да припомни максимата за добрия професионализъм, който успява да се утвърди и вирее навсякъде. Плюс нещо много съществено, което е съчетание както на авторови усилия, така и на своеобразието на материала, в който работи Вълчев - имунитет към убийствената за нашите ширини констатация: знаеме ги ние тия работи... "Нито ги знаете, нито ги можете..." - отговарям мигновено на една такава хипотетична (и много вероятна) бележка, защото ако беше така, отдавна да са се появили ако не конкуренти, то поне адепти на Вълчев. А това не става - и причината, струва ми се, не е само технологична...
Какво предлага настоящата експозиция? Двадесет и девет форми от стъкло в присъщата за автора висока и същевременно незабележима като положено усилие техника на изпълнение; неръкотворен ефект като общо впечатление и въздействие; скъпоценност по отношение изтръгването на качества от материала и в резултат на това - почти натрапчиво желание за притежание на формата. По същество работите на Вълчев са скулптура с подчертан интерес към строгата геометрия и цялостния обем, но тази форма е стоплена и оживена от магнетичното излъчване на оптичните ефекти. Зрителят не може да устои на изкушението да се вглежда отново и отново със страстта на гадател, взиращ се в магична топка или кристал, и това непрекъснато очакване да се случа нещо в крайна сметка се сбъдва. Форми, отблясъци, пропадания в светлинни кладенци или огледални отражения, микро и макро ефектите на лещи, прозрачност и плътност - цялата игра, което може да предложи стъклото, е включена в арсенала на използвани ефекти. Към това трябва да добавим и още елементи: застинал кървав дим изпълва цилиндрична форма, дълбоко синьо се превръща в черно и отново в синьо, плътно, непроницаемо зелено спира проникването на светлината във формата или прозрачно виолетово я пълни с бистро спокойствие; цветът е незаменимо изразно средство в пластичната конвенция на стъклото. Оттук и следващият проблем: овладяването на толкова много и повишени като оптично въздействие елементи изисква внимателна дозировка, тънък усет за мярка в тяхната употреба, сдържана спонтанност. Всъщност творбите на Константин Вълчев не са излята експресия или трептяща емоция; напротив - той се стреми да внуши тежест, материалност и, колкото и да е парадоксално, чувство за здравина на обема. Той постига това, като се придържа към чисти геометрични форми, които категорично застиват в пространството. В тази изрязано-застинала стъклена маса се разиграват и умножават оптичните и цветови ефекти; те са динамични, променящи се светове, но в своята менливост тъй и не успяват да се изплъзнат от оковите на външната, затваряща ги форма. Художникът създава динамика и напрежение в цялостното състояние на творбата: от една страна, тя се асоциира с категоричната, студена твърдост на кристала - прозрачен, но тежък каменен къс; от друга - с разлагащи се спектрално образи, цветове и нюанси, които изпълват неговата вътрешност с премерената динамика на една подчинена материя. Така авторът води емоцията на зрителя през приливите и отливите на респекта от постигната природна, нечовешка твърдост и топлината на дискретната човешка намеса. Едва ли друг материал е по-подходящ за подобен строеж на творбите и такова разбиране за същността на изразните средства, но факт е също така, че стъклото като материал издънва много автори и ги отпраща в обширното чистилище на неовладяната материя, където те се лутат от регистъра на сувенирното до кичоидното.
Изложбата на Константин Вълчев е пример за обратното - блестяща технология и умение, отлично познаване на характера на материала, премислено естетско отношение към неговите възможности, непресекващи творчески търсения, максималистки изисквания при всяка среща с публиката. Естествено е да оценим високо тези резултати и сега.
Борис Данаилов
| Exhibition in Rihimaki 1991 Article in Hameen Sanomat (Finnish) |
