Oct 23rd 2010
Oct 18th 2010
Interview on BBT television
Oct 17th 2010
Interview on Darik Radio
Part 1
Part 2
Part 3
Part 4
Part 5
Part 6
Part 7
Part 8
15.10.2010
Стъклото в чешкото изкуство. Изложба в Арт център Алтера. София, 14 октомври 2010.
БНТ, По света и у нас, 15 октомври 2010
15.10.2010
Стъклото в чешкото изкуство
Уникалната чешка школа превърна стъклото от материал за приложници в материал за създаване на модерно изкуство от висока класа. Чешката школа за стъкло е известна в цял свят. 26 избрани стъклени скулптури в момента гостуват в София на галерия "Алтера".
Три поколения чешки майстори - учители и ученици - са събрани в тази изложба. Модерно мислене, форми, цвят и съвършена обработка - тези качествата превръщат тяхното стъкло в ценен артефакт. Неслучайно го наричат "чешкото сребро". Константин Вълчев е българското име в изложбата, новите му творби са монументални и чувствени в същото време. Той също е възпитаник на пражкото висше училище.
Константин Вълчев: - Това е една школа и нещата по някакъв начин са близки, има някаква приемственост, някакво развитие и затова нещата са близки... Тази традиция в стъклото продължава, слава Богу, и мисля, че тази изложба е едно добро доказателство за това.
Това са работи на Станислав Либенски и съпругата му. Той е учителят на всички и създателят на чешката модерна вълна. Станала е възможна и заради здравата връзка между стъкларската индустрия и художниците в Чехия още от 16 век, обяснява скулпторът Мариан Карел.
Мариан Карел: - Дървото, металът, камъкът също са хубави. Но стъклото ви дава четвърто измерение в изкуството, защото виждаш вътре в него. Виждаш сърцевината на материала различна през целия ден в зависимост от светлината.
Тук са и сферите на Вацлав Циглер, едно от най-нашумелите имена в гилдията напоследък заради особената философия на неговите творби. Тук е и 90-годишният майстор Рене Роубичек, представен в залата на славата в Академията за дизайн на Чехия. И, разбира се, най-младият и най-абстрактният - Петър Станицки. Изложбата ще продължи до средата на ноември.
Автор: Петя Тетевенска
Три поколения чешки майстори - учители и ученици - са събрани в тази изложба. Модерно мислене, форми, цвят и съвършена обработка - тези качествата превръщат тяхното стъкло в ценен артефакт. Неслучайно го наричат "чешкото сребро". Константин Вълчев е българското име в изложбата, новите му творби са монументални и чувствени в същото време. Той също е възпитаник на пражкото висше училище.
Константин Вълчев: - Това е една школа и нещата по някакъв начин са близки, има някаква приемственост, някакво развитие и затова нещата са близки... Тази традиция в стъклото продължава, слава Богу, и мисля, че тази изложба е едно добро доказателство за това.
Това са работи на Станислав Либенски и съпругата му. Той е учителят на всички и създателят на чешката модерна вълна. Станала е възможна и заради здравата връзка между стъкларската индустрия и художниците в Чехия още от 16 век, обяснява скулпторът Мариан Карел.
Мариан Карел: - Дървото, металът, камъкът също са хубави. Но стъклото ви дава четвърто измерение в изкуството, защото виждаш вътре в него. Виждаш сърцевината на материала различна през целия ден в зависимост от светлината.
Тук са и сферите на Вацлав Циглер, едно от най-нашумелите имена в гилдията напоследък заради особената философия на неговите творби. Тук е и 90-годишният майстор Рене Роубичек, представен в залата на славата в Академията за дизайн на Чехия. И, разбира се, най-младият и най-абстрактният - Петър Станицки. Изложбата ще продължи до средата на ноември.
Автор: Петя Тетевенска
14.10.2010
České ateliérové sklo
Jedinečná výstava českého skla bude zahájena 14.10.2010 v 18:30 v Galerii Altera. Prezentuje výběr z děl tří generací českých sklářských umělců. Stanislav Libenský/Jaroslava Brychtová, René Roubíček, Václav Cigler, Oldřich Plíva, Marian Karel, Dana Zámečníková, Konstantin Valčev, Jaroslav Matouš, Anna Polanská, David Suchopárek/Ingrid Račková, a Petr Stanický. Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze, výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM.
„Sklo nám umožňuje budovat tvary v souhře s prostupy světla hmotou, určovat tak jádro světelného prostoru a dotýkat se jeho tajemství. Sklo je pro nás výchozím mediem, ale svou povahou i vlastnostmi něčím víc, než jen prostředkem našeho výtvarného vyjadřování. Proto nemůžeme jinak, než být stále v jeho blízkosti.“
„Sklo nám umožňuje budovat tvary v souhře s prostupy světla hmotou, určovat tak jádro světelného prostoru a dotýkat se jeho tajemství. Sklo je pro nás výchozím mediem, ale svou povahou i vlastnostmi něčím víc, než jen prostředkem našeho výtvarného vyjadřování. Proto nemůžeme jinak, než být stále v jeho blízkosti.“
Stanislav Libenský a Jaroslava Brychtová, 1995
Současné české umělecké sklo
14. říjen — 12. listopad 2010
Sofie, Bulharsko
„České sklo zažívalo v průběhu své staleté historie různé pády, ale častěji ohromující umělecké a obchodní úspěchy. Rozkvět slávy českého skla po turbulencích způsobených událostmi druhé světové války, odsunem německého obyvatelstva z pohraničí a nástupem komunistického režimu se datuje od druhé poloviny 50. let. Sklo se stalo výkladní skříní Československa, získalo mezinárodní prestiž účastí na Světových výstavách EXPO v Bruselu 1958, Montrealu 1967 a ósace 1970, milánských trienále užitého umění 1957 a 1960, Československé sklo 1959 v Moskvě a dalších přehlídkách.
Mladí umělci neváhali od 50. let ve spolupráci s technology a mistry řemeslníky využívat nádheru skleněného materiálu k sochařským a malířským kreacím, čímž dosáhli mnohých prvenství a světového věhlasu. Vznikl fenomén tzv. ateliérového skla. Jména jako Stanislav Libenský s Jaroslavou Brychtovou, René Roubíček, Miluše Roubíčková, Václav Cigler, Vladimír Kopecký, Jiří Harcuba, František Vízner a mnohá další jsou synonymem novátorského přístupu ke sklu jako prostředku uměleckého vyjádření. Vývoj určovala zejména pražská Vysoká škola uměleckoprůmyslová, kde po legendárním působení profesora Josefa Kaplického v oblasti uměleckého skla a jeho kolegy Karla Štipla v oblasti designu nastala slavná éra výuky profesora Stanislava Libenského. Absolventy jeho školy jsou kromě jiných na výstavě v Sofii zastoupení Marian Karel, Oldřich Plíva, Jaroslav Matouš a Konstantin Velčev. V posledním dvacetiletí na této škole vyučoval vedle profesora Vladimíra Kopeckého v ateliéru skla profesor Marian Karel, jehož žáky v ateliéru Skla v architektuře/Prostorové tvorby byli například v Sofii vystavující Anna Polanská, David Suchopárek a Petr Stanický.
Tvarová rozmanitost, barevná pestrost, dokonalost zpracování a zejména výtvarná originalita a osobitá umělecká výpověď jsou důvodem, proč si české sklo udržuje respekt i v současné době. Výstava z díla vybraných úspěšných sklářských výtvarníků v Sofii je šancí předvést bulharskému publiku, proč je sklo stále vnímáno jako české rodinné stříbro.“
Milan Hlaveš, Umělecko-průmyslové muzeum v Praze
Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze
Výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM.
Organizátor České centrum SofieSpoluorganizátor Kulturní institut MZV BR, Galerie AlteraGalerie Altera, SofieBulharsko
Mladí umělci neváhali od 50. let ve spolupráci s technology a mistry řemeslníky využívat nádheru skleněného materiálu k sochařským a malířským kreacím, čímž dosáhli mnohých prvenství a světového věhlasu. Vznikl fenomén tzv. ateliérového skla. Jména jako Stanislav Libenský s Jaroslavou Brychtovou, René Roubíček, Miluše Roubíčková, Václav Cigler, Vladimír Kopecký, Jiří Harcuba, František Vízner a mnohá další jsou synonymem novátorského přístupu ke sklu jako prostředku uměleckého vyjádření. Vývoj určovala zejména pražská Vysoká škola uměleckoprůmyslová, kde po legendárním působení profesora Josefa Kaplického v oblasti uměleckého skla a jeho kolegy Karla Štipla v oblasti designu nastala slavná éra výuky profesora Stanislava Libenského. Absolventy jeho školy jsou kromě jiných na výstavě v Sofii zastoupení Marian Karel, Oldřich Plíva, Jaroslav Matouš a Konstantin Velčev. V posledním dvacetiletí na této škole vyučoval vedle profesora Vladimíra Kopeckého v ateliéru skla profesor Marian Karel, jehož žáky v ateliéru Skla v architektuře/Prostorové tvorby byli například v Sofii vystavující Anna Polanská, David Suchopárek a Petr Stanický.
Tvarová rozmanitost, barevná pestrost, dokonalost zpracování a zejména výtvarná originalita a osobitá umělecká výpověď jsou důvodem, proč si české sklo udržuje respekt i v současné době. Výstava z díla vybraných úspěšných sklářských výtvarníků v Sofii je šancí předvést bulharskému publiku, proč je sklo stále vnímáno jako české rodinné stříbro.“
Milan Hlaveš, Umělecko-průmyslové muzeum v Praze
Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze
Výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM.
Organizátor České centrum SofieSpoluorganizátor Kulturní institut MZV BR, Galerie AlteraGalerie Altera, SofieBulharsko
Oct 12th 2010
Изложба "Стъклото в чешкото изкуство"
На 14 октомври от 18.30 ч. в галерия "Алтера" ще бъде открита уникална изложба на чешко стъкло. Експозицията представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвентът на Висшия институт за приложни изкуства в Прага.
Целта на изложбата е да бъде запозната българската културна общественост с достиженията на чешката художествена пластична школа, създадена от корифея на модерната стъклопластика проф. Станислав Либенски (1921-2002). В София ще пристигнат 26 монументални пластики.
[…]
Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM."
На откриването ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки, както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев.
Изложбата ще продължи до 12.11.2010 г. Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул. Драган Цанков 36, София)
Целта на изложбата е да бъде запозната българската културна общественост с достиженията на чешката художествена пластична школа, създадена от корифея на модерната стъклопластика проф. Станислав Либенски (1921-2002). В София ще пристигнат 26 монументални пластики.
[…]
Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM."
На откриването ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки, както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев.
Изложбата ще продължи до 12.11.2010 г. Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул. Драган Цанков 36, София)
07.10.2010
Изложба на чешко стъкло
София /КРОСС/ Уникалната изложба на чешко стъкло представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвент на Висшия институт за приложни изкуства в Прага. Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM. На откриването на изложбата ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки (гостуват в София от 11 до 15.10), както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Откриване на 14.10., 18.30 ч., Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул, "Драган Цанков" 36, София)
(Изложбата ще продължи до 12.11. 2010 г.)
"В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцветът на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век - след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., "Чехословашко стъкло" през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи.
Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки - в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл - в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години, наред с Владимир Копецки, в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета "Архитектурно стъкло" и "Пространствено творчество" са показвали свои неща в София.
Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като "чешко родно сребро"."
(д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция "Стъкло и керамика", Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)
"Стъклото ни позволява да сътворяваме форми в комбинация с процеждащата се през материала светлина, да определяме ядрото на светлото пространство и да се докосваме до неговото тайнство. За нас стъклото е отправна медия, която със своята същност и качества е нещо повече от обикновен посредник на нашия художествен изказ. За това трябва да сме постоянно близко до него."
(Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, 1995 г.)
(Изложбата ще продължи до 12.11. 2010 г.)
"В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцветът на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век - след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., "Чехословашко стъкло" през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи.
Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки - в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл - в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години, наред с Владимир Копецки, в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета "Архитектурно стъкло" и "Пространствено творчество" са показвали свои неща в София.
Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като "чешко родно сребро"."
(д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция "Стъкло и керамика", Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)
"Стъклото ни позволява да сътворяваме форми в комбинация с процеждащата се през материала светлина, да определяме ядрото на светлото пространство и да се докосваме до неговото тайнство. За нас стъклото е отправна медия, която със своята същност и качества е нещо повече от обикновен посредник на нашия художествен изказ. За това трябва да сме постоянно близко до него."
(Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, 1995 г.)
Oct 7th 2010
ЧЕШКО ИНТЕРИОРНО СТЪКЛО
текст: д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция “Стъкло и керамика”, Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)
В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцвета на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век – след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща в във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., “Чехословашко стъкло” през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи.
Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станослав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки 0 в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл – в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години наред с Владимир Копецки в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета “Архитектурно стъкло” и “Пространствено творчество” са показвали свои неща в София.
Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като “чешко родно сребро”.
July 7th 2010
Milan Hlaveš
Konstantin Valchev
*1953, Sofia
absolvent Vysoké školy uměleckoprůmyslové v Praze (1981-1987, ateliér skla, prof. Stanislav Libenský). Poté nastoupil na stáž do Rosenthal Studia v Hamburku (1989). V letech 1991-1993 byl vedoucím oddělení designu ve sklárně v Sofii. Následně působil jako vedoucí bulharského kulturního střediska v Praze (1994-1998). Od roku 2008 vyučuje umělecké sklo na Nové bulharské univerzitě v Sofii. Žije a pracuje v Sofii a současně v Praze. Je autorem řady architektonických realizací v Bulharsku, Německu a USA. V posledních deseti letech se intenzivně zabývá tvorbou skleněných plastik technologií tavení skla ve formě. Navazuje tak na svého slavného učitele Stanislava Libenského, který společně s Jaroslavou Brychtovou tuto techniku rozvinul a dovedl ke světové slávě. Dokonale zpracované Valchevovy plastiky v sobě spojují autorův obdiv k architektuře s přírodními inspiracemi. Vyznívají až monumentálně, ale přesto neztrácejí vložený cit. Konstantin Valchev má téměř třicetiletou úzkou vazbu k České republice, k jejímu výtvarnému umění a zejména ke sklu. Kombinuje vlivy, které zde přijal, s osobitým pohledem na sklářskou tvorbu. Zprostředkovává oboustranně prospěšný kontakt mezi oběma zeměmi. Výstava českého skla v Sofii je ostatně jeho nápadem.
*1953, Sofia
absolvent Vysoké školy uměleckoprůmyslové v Praze (1981-1987, ateliér skla, prof. Stanislav Libenský). Poté nastoupil na stáž do Rosenthal Studia v Hamburku (1989). V letech 1991-1993 byl vedoucím oddělení designu ve sklárně v Sofii. Následně působil jako vedoucí bulharského kulturního střediska v Praze (1994-1998). Od roku 2008 vyučuje umělecké sklo na Nové bulharské univerzitě v Sofii. Žije a pracuje v Sofii a současně v Praze. Je autorem řady architektonických realizací v Bulharsku, Německu a USA. V posledních deseti letech se intenzivně zabývá tvorbou skleněných plastik technologií tavení skla ve formě. Navazuje tak na svého slavného učitele Stanislava Libenského, který společně s Jaroslavou Brychtovou tuto techniku rozvinul a dovedl ke světové slávě. Dokonale zpracované Valchevovy plastiky v sobě spojují autorův obdiv k architektuře s přírodními inspiracemi. Vyznívají až monumentálně, ale přesto neztrácejí vložený cit. Konstantin Valchev má téměř třicetiletou úzkou vazbu k České republice, k jejímu výtvarnému umění a zejména ke sklu. Kombinuje vlivy, které zde přijal, s osobitým pohledem na sklářskou tvorbu. Zprostředkovává oboustranně prospěšný kontakt mezi oběma zeměmi. Výstava českého skla v Sofii je ostatně jeho nápadem.
Exhibition opening Paris, Jan 11th 2010
Jan 11th 2010
НА 11 ЯНУАРИ В БКИ-ПАРИЖ СЕ ОТКРИ ИЗЛОЖБА НА СКУЛПТУРИ ОТ СТЪКЛО НА АРТИСТА КОНСТАНТИН ВЪЛЧЕВ
На 11 януари в БКИ-Париж се откри изложба на скулптури от стъкло на артиста Константин Вълчев. Той представя пред френската публика 23 свои творби, създадени през последните години. Неговият изключителен артистичен почерк - елегантен и дълбоко естетски, привлече многобройна публика. Посетителите на изложбата, удивени от невероятната чистота на линията и изказа на изкуството на Констанин Вълчев, изразиха своето възхищение. Изложбата ще продължи до 29 януари.
Константин Вълчев е ученик на световноизвестния професор Станислав Либенски. Творческата биография на г-н Вълчев включва повече от 30 изложби в Европа и в САЩ. Той разделя своето време между България, където е преподавател в Нов Български Университет, и Чехия, където живее и твори.
http://mc.government.bg/page.php?p=98&s=134&sp=137&t=0&z=0
Константин Вълчев е ученик на световноизвестния професор Станислав Либенски. Творческата биография на г-н Вълчев включва повече от 30 изложби в Европа и в САЩ. Той разделя своето време между България, където е преподавател в Нов Български Университет, и Чехия, където живее и твори.
http://mc.government.bg/page.php?p=98&s=134&sp=137&t=0&z=0
Konstantin Valchev - Reportage Kanal 1
Konstantin Valchev - Reportage Kanal 1
Konstantin Valchev - Exhibition in Sofia
TV Reportage
TV Reportage - Exhibition in The National Gallery in Sofia
Maximilian Kirov opening Valchev's exhibition in the National Gallery in Sofia
Extract from the movie "Steps of Glass"
Interview with Kenings Markova, director of The Museum of Applied Arts in Prague
(extract from the movie "Steps of Glass)
Interview with the art critic Prof. Ivan Marazov
(extract from the movie "Steps of Glass")
Interview with art critic Prof. Rouja Marinska
(extract from the movie "Steps of Glass")
Oct 25th 2009
"За божествения материал – стъкло и комплексите на българина"
Интервю с художника
Милена Бойкова-Терзийска
novinar.net
„Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж.
За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък
процесът става в пещ
с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е
липсата на организираност у нас
„Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите
само се оправдаваме за неудачите си
Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация.
След като знаем, че клозетът не е нашият образ
защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А
ние тръгваме да убеждаваме света
Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички
вървим по мръсните улици в този мръсен град
виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии.
http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html
Милена Бойкова-Терзийска
novinar.net
„Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж.
За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък
процесът става в пещ
с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е
липсата на организираност у нас
„Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите
само се оправдаваме за неудачите си
Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация.
След като знаем, че клозетът не е нашият образ
защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А
ние тръгваме да убеждаваме света
Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички
вървим по мръсните улици в този мръсен град
виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии.
http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html
Jan 15th 2009
ИЗЛОЖБА „ХУДОЖЕСТВЕНО СТЪКЛО”
На 15.01.2009 г. във фоайето на първи корпус на НБУ бе открита изложба с произведение от стъкло, изпълнени в завода за стъкло в гр. Бяла по проекти на студентите от бакалавърска програма „Пластични изкуства” с преподавател Константин Вълчев.
Тази първа изява на студентите беше вълнуваща както за студентите, така и за публиката в НБУ. Фини форми и цветове, нестандартни решения от стъкло, радващи със своята естетическа красота.
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/arts/Hud.stuklo.pdf
Тази първа изява на студентите беше вълнуваща както за студентите, така и за публиката в НБУ. Фини форми и цветове, нестандартни решения от стъкло, радващи със своята естетическа красота.
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/arts/Hud.stuklo.pdf
Oct 20th 2008
Bulgarian National Radio - interview with Konstantin Valchev
http://213.222.53.195/BNR.RadioBulgaria/Bulgarska/Bulgarite%20po%20sveta/Audio02_bul_17_10_08.mp3
http://213.222.53.195/BNR.RadioBulgaria/Bulgarska/Bulgarite%20po%20sveta/Audio02_bul_17_10_08.mp3
THE SEIZED LIGHT
Altera Gallery
36 Dragan Tsankov Blvd, Sofia
phone: 969 3230
Glass art, a field that combines creative talent, precision and sound technological knowledge, is artist Konstantin Valchev's speciality. Valchev graduated from the Prague Academy of Applied Arts – a major player on the international glass art scene, as in 1954 it was the first school to introduce a graduate programme for glass artists. Later Valchev specialised in Rosenthal, and now works in the Czech capital. Check out his striking glass figures – the form, colour and light reflections form a world of their own.
www.vagabond-bg.com/
Altera Gallery
36 Dragan Tsankov Blvd, Sofia
phone: 969 3230
Glass art, a field that combines creative talent, precision and sound technological knowledge, is artist Konstantin Valchev's speciality. Valchev graduated from the Prague Academy of Applied Arts – a major player on the international glass art scene, as in 1954 it was the first school to introduce a graduate programme for glass artists. Later Valchev specialised in Rosenthal, and now works in the Czech capital. Check out his striking glass figures – the form, colour and light reflections form a world of their own.
www.vagabond-bg.com/
Оct 14th 2008
Exhibition "Хваната светлина"
Art Center Altera
бул. Драган Цанков 36, СТЦ Интерпред, партер
„...скулптура с подчертан интерес към строгата геометрия и цялостния обем, но тази форма е стоплена и оживена от магнетичното излъчване на оптичните ефекти. Зрителят не може да устои на изкушението да се вглежда отново и отново със страстта на гадател, взиращ се в магична топка или кристал, и това непрекъснато очакване да се случи нещо в крайна сметка се сбъдва. Форми, отблясъци, пропадания в светлинни кладенци или огледални отражения, микро и макро ефектите на лещи, прозрачност и плътност - цялата игра, която може да предложи стъклото, е включена в арсенала на използваните ефекти...."
http://www.altera-bg.com/artcenter/exhibitions/35
бул. Драган Цанков 36, СТЦ Интерпред, партер
„...скулптура с подчертан интерес към строгата геометрия и цялостния обем, но тази форма е стоплена и оживена от магнетичното излъчване на оптичните ефекти. Зрителят не може да устои на изкушението да се вглежда отново и отново със страстта на гадател, взиращ се в магична топка или кристал, и това непрекъснато очакване да се случи нещо в крайна сметка се сбъдва. Форми, отблясъци, пропадания в светлинни кладенци или огледални отражения, микро и макро ефектите на лещи, прозрачност и плътност - цялата игра, която може да предложи стъклото, е включена в арсенала на използваните ефекти...."
http://www.altera-bg.com/artcenter/exhibitions/35
July 10th 2008
Вестник "Вести"
Светлозар Стефанов
Светлозар Стефанов
Jun 23rd 2008
Мая Ганева - Уникална стъклопластика показва галерия „Видима“
Константин Вълчев показва уникална стъклопластика в галерия „Видима“. Авторът за втори път излага творбите си в Севлиево. Неговата първа изложба се е състояла през 2003 година, а през 2006 г. той е ръководител на пленер по стъклопис на децата от центъра за детско изобразително изкуство „Видима“. Константин Вълчев е преподавател в художествената академия в Прага. Неговото име е наложено като знак на майсторство в модерното художествено стъкло. В стъклопластиките доминира пристрастие към големите по размер геометрични форми и чистия цвят.
В Севлиево авторът показва по-малки по размер пластики. „Вече няколко пъти сме експонирали стъкло от Валашке Мезиричи. Правили сме изложба на Константин Вълчев, а и децата от школата са рисували върху стъкло. Всичко това показва нашето естетическо отношение към материала.
Изложбите, в които сме показвали стъклопластика винаги са били посещавани от голям брой хора, които харесват нетрадиционните форми и цветове на стъклото“, казва изкуствоведката Ирина Колбасова.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=265030
Мая Ганева - Уникална стъклопластика показва галерия „Видима“
Константин Вълчев показва уникална стъклопластика в галерия „Видима“. Авторът за втори път излага творбите си в Севлиево. Неговата първа изложба се е състояла през 2003 година, а през 2006 г. той е ръководител на пленер по стъклопис на децата от центъра за детско изобразително изкуство „Видима“. Константин Вълчев е преподавател в художествената академия в Прага. Неговото име е наложено като знак на майсторство в модерното художествено стъкло. В стъклопластиките доминира пристрастие към големите по размер геометрични форми и чистия цвят.
В Севлиево авторът показва по-малки по размер пластики. „Вече няколко пъти сме експонирали стъкло от Валашке Мезиричи. Правили сме изложба на Константин Вълчев, а и децата от школата са рисували върху стъкло. Всичко това показва нашето естетическо отношение към материала.
Изложбите, в които сме показвали стъклопластика винаги са били посещавани от голям брой хора, които харесват нетрадиционните форми и цветове на стъклото“, казва изкуствоведката Ирина Колбасова.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=265030
Photo gallery
www.programata.bg
Oct 11th 2001
Стъкленият дворец на Константин Вълчев
Стефан Кисьов
Вестник СЕГА
Изложбата на Константин Вълчев в сградата на НХГ в бившия царски дворец представлява двайсетина стъклопластики с различна форма, съдържание и цвят. Авторът използва стъклото, за да сътвори онова, което други художници постигат с боите и четката.
Въпреки студенината и следите от механичната обработка, стъклените предмети изразяват неговото мислене, художествени принципи и цели. Силно е да се говори за емоционално въздействие, катарзис и прочее дълбокомислени неща. Тук резултатът е по-скоро аналитичен - любопитството да отгатнеш идеята, свързваща поредния кристал с името му, написано на табелката до него, да пречупиш през стъклото собствените си възгледи за нещата или поне настроенето си.
Константин Вълчев е очевидно професионалист в работата си и чрез нея постига въздействието на бижутера - той е превърнал стъклените предмети в нещо като огромни, добре шлифовани скъпоценни камъни. И стойността им, както при кехлибара, е не в самите тях, а в майсторската им обработка.
Стъклените пластики на Константин Вълчев са като добре шлифовани скъпоценни камъни.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1669§ionid=6&id=00002
Вестник СЕГА
Изложбата на Константин Вълчев в сградата на НХГ в бившия царски дворец представлява двайсетина стъклопластики с различна форма, съдържание и цвят. Авторът използва стъклото, за да сътвори онова, което други художници постигат с боите и четката.
Въпреки студенината и следите от механичната обработка, стъклените предмети изразяват неговото мислене, художествени принципи и цели. Силно е да се говори за емоционално въздействие, катарзис и прочее дълбокомислени неща. Тук резултатът е по-скоро аналитичен - любопитството да отгатнеш идеята, свързваща поредния кристал с името му, написано на табелката до него, да пречупиш през стъклото собствените си възгледи за нещата или поне настроенето си.
Константин Вълчев е очевидно професионалист в работата си и чрез нея постига въздействието на бижутера - той е превърнал стъклените предмети в нещо като огромни, добре шлифовани скъпоценни камъни. И стойността им, както при кехлибара, е не в самите тях, а в майсторската им обработка.
Стъклените пластики на Константин Вълчев са като добре шлифовани скъпоценни камъни.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1669§ionid=6&id=00002
Tatyana Yankova
INSTITUTE FOR ART & CREATIVE TECHNOLOGY
Konstantin V.
In the exhibition halls, Konstantin Valchev's glasswork create their own space, in which they capture, focus, resolve, transform and send out magic signals beyond the visual, creating different illusions. There are idiomatic, tree-dimensional objects of glass, searching for its own expression, through the optic influence of different elements, penetration and refraction of light in shape, textures, abstract geometric shapes. In fact, in his work Valtchev doesn't tell a story but creates and constructs. He reveals the magic power of crystal glass with its ability to generate an endless spectrum of lights and reflections, juxtaposing them with colour and smooth surfaces. The artist's interest is directed towards the evolution of concept of space and its expression via the means of modern technology. Separately and along with putting the emphasis on the constructive, these glass objects are energised by symbolic meaning of different character - from sacred to biologic. The demonstrate the sharp reaction of the modern artist, experiencing the current reality "here" and "now".
"Приливи и отливи в стъкло"
Борис Данаилов
Последната поява на Константин Вълчев пред българска публика заслужава да бъде спомената не само поради факта, че областта на стъклото за съжаление се превърна в почти непозната практика за нашата художествена действителност. Авторът, завършил тази специалност във всепризнатия център Прага (при проф. Либенски), има вече над 30 индивидуални изложби (предимно извън България), изградил е реноме на утвърдена фигура в тази област (едногодишна преподавателска работа в Сиатъл по покана на Американската асоциация за стъкло), излага в солидни галерии, поддържа непресекващ кръг от ценители - с една дума, няма какво да прави тук, у нас. И все пак...
Изложбата в НГЧИ, организирана съвместно с графика Буян Филчев, ни среща отново с неговото творчество, за да припомни максимата за добрия професионализъм, който успява да се утвърди и вирее навсякъде. Плюс нещо много съществено, което е съчетание както на авторови усилия, така и на своеобразието на материала, в който работи Вълчев - имунитет към убийствената за нашите ширини констатация: знаеме ги ние тия работи... "Нито ги знаете, нито ги можете..." - отговарям мигновено на една такава хипотетична (и много вероятна) бележка, защото ако беше така, отдавна да са се появили ако не конкуренти, то поне адепти на Вълчев. А това не става - и причината, струва ми се, не е само технологична...
Какво предлага настоящата експозиция? Двадесет и девет форми от стъкло в присъщата за автора висока и същевременно незабележима като положено усилие техника на изпълнение; неръкотворен ефект като общо впечатление и въздействие; скъпоценност по отношение изтръгването на качества от материала и в резултат на това - почти натрапчиво желание за притежание на формата. По същество работите на Вълчев са скулптура с подчертан интерес към строгата геометрия и цялостния обем, но тази форма е стоплена и оживена от магнетичното излъчване на оптичните ефекти. Зрителят не може да устои на изкушението да се вглежда отново и отново със страстта на гадател, взиращ се в магична топка или кристал, и това непрекъснато очакване да се случа нещо в крайна сметка се сбъдва. Форми, отблясъци, пропадания в светлинни кладенци или огледални отражения, микро и макро ефектите на лещи, прозрачност и плътност - цялата игра, което може да предложи стъклото, е включена в арсенала на използвани ефекти. Към това трябва да добавим и още елементи: застинал кървав дим изпълва цилиндрична форма, дълбоко синьо се превръща в черно и отново в синьо, плътно, непроницаемо зелено спира проникването на светлината във формата или прозрачно виолетово я пълни с бистро спокойствие; цветът е незаменимо изразно средство в пластичната конвенция на стъклото. Оттук и следващият проблем: овладяването на толкова много и повишени като оптично въздействие елементи изисква внимателна дозировка, тънък усет за мярка в тяхната употреба, сдържана спонтанност. Всъщност творбите на Константин Вълчев не са излята експресия или трептяща емоция; напротив - той се стреми да внуши тежест, материалност и, колкото и да е парадоксално, чувство за здравина на обема. Той постига това, като се придържа към чисти геометрични форми, които категорично застиват в пространството. В тази изрязано-застинала стъклена маса се разиграват и умножават оптичните и цветови ефекти; те са динамични, променящи се светове, но в своята менливост тъй и не успяват да се изплъзнат от оковите на външната, затваряща ги форма. Художникът създава динамика и напрежение в цялостното състояние на творбата: от една страна, тя се асоциира с категоричната, студена твърдост на кристала - прозрачен, но тежък каменен къс; от друга - с разлагащи се спектрално образи, цветове и нюанси, които изпълват неговата вътрешност с премерената динамика на една подчинена материя. Така авторът води емоцията на зрителя през приливите и отливите на респекта от постигната природна, нечовешка твърдост и топлината на дискретната човешка намеса. Едва ли друг материал е по-подходящ за подобен строеж на творбите и такова разбиране за същността на изразните средства, но факт е също така, че стъклото като материал издънва много автори и ги отпраща в обширното чистилище на неовладяната материя, където те се лутат от регистъра на сувенирното до кичоидното.
Изложбата на Константин Вълчев е пример за обратното - блестяща технология и умение, отлично познаване на характера на материала, премислено естетско отношение към неговите възможности, непресекващи творчески търсения, максималистки изисквания при всяка среща с публиката. Естествено е да оценим високо тези резултати и сега.
http://www.kultura.bg/media/my_html/2069/c_bd.htm
Изложбата в НГЧИ, организирана съвместно с графика Буян Филчев, ни среща отново с неговото творчество, за да припомни максимата за добрия професионализъм, който успява да се утвърди и вирее навсякъде. Плюс нещо много съществено, което е съчетание както на авторови усилия, така и на своеобразието на материала, в който работи Вълчев - имунитет към убийствената за нашите ширини констатация: знаеме ги ние тия работи... "Нито ги знаете, нито ги можете..." - отговарям мигновено на една такава хипотетична (и много вероятна) бележка, защото ако беше така, отдавна да са се появили ако не конкуренти, то поне адепти на Вълчев. А това не става - и причината, струва ми се, не е само технологична...
Какво предлага настоящата експозиция? Двадесет и девет форми от стъкло в присъщата за автора висока и същевременно незабележима като положено усилие техника на изпълнение; неръкотворен ефект като общо впечатление и въздействие; скъпоценност по отношение изтръгването на качества от материала и в резултат на това - почти натрапчиво желание за притежание на формата. По същество работите на Вълчев са скулптура с подчертан интерес към строгата геометрия и цялостния обем, но тази форма е стоплена и оживена от магнетичното излъчване на оптичните ефекти. Зрителят не може да устои на изкушението да се вглежда отново и отново със страстта на гадател, взиращ се в магична топка или кристал, и това непрекъснато очакване да се случа нещо в крайна сметка се сбъдва. Форми, отблясъци, пропадания в светлинни кладенци или огледални отражения, микро и макро ефектите на лещи, прозрачност и плътност - цялата игра, което може да предложи стъклото, е включена в арсенала на използвани ефекти. Към това трябва да добавим и още елементи: застинал кървав дим изпълва цилиндрична форма, дълбоко синьо се превръща в черно и отново в синьо, плътно, непроницаемо зелено спира проникването на светлината във формата или прозрачно виолетово я пълни с бистро спокойствие; цветът е незаменимо изразно средство в пластичната конвенция на стъклото. Оттук и следващият проблем: овладяването на толкова много и повишени като оптично въздействие елементи изисква внимателна дозировка, тънък усет за мярка в тяхната употреба, сдържана спонтанност. Всъщност творбите на Константин Вълчев не са излята експресия или трептяща емоция; напротив - той се стреми да внуши тежест, материалност и, колкото и да е парадоксално, чувство за здравина на обема. Той постига това, като се придържа към чисти геометрични форми, които категорично застиват в пространството. В тази изрязано-застинала стъклена маса се разиграват и умножават оптичните и цветови ефекти; те са динамични, променящи се светове, но в своята менливост тъй и не успяват да се изплъзнат от оковите на външната, затваряща ги форма. Художникът създава динамика и напрежение в цялостното състояние на творбата: от една страна, тя се асоциира с категоричната, студена твърдост на кристала - прозрачен, но тежък каменен къс; от друга - с разлагащи се спектрално образи, цветове и нюанси, които изпълват неговата вътрешност с премерената динамика на една подчинена материя. Така авторът води емоцията на зрителя през приливите и отливите на респекта от постигната природна, нечовешка твърдост и топлината на дискретната човешка намеса. Едва ли друг материал е по-подходящ за подобен строеж на творбите и такова разбиране за същността на изразните средства, но факт е също така, че стъклото като материал издънва много автори и ги отпраща в обширното чистилище на неовладяната материя, където те се лутат от регистъра на сувенирното до кичоидното.
Изложбата на Константин Вълчев е пример за обратното - блестяща технология и умение, отлично познаване на характера на материала, премислено естетско отношение към неговите възможности, непресекващи творчески търсения, максималистки изисквания при всяка среща с публиката. Естествено е да оценим високо тези резултати и сега.
http://www.kultura.bg/media/my_html/2069/c_bd.htm
