„České sklo zažívalo v průběhu své staleté historie různé pády, ale častěji ohromující umělecké a obchodní úspěchy. Rozkvět slávy českého skla po turbulencích způsobených událostmi druhé světové války, odsunem německého obyvatelstva z pohraničí a nástupem komunistického režimu se datuje od druhé poloviny 50. let. Sklo se stalo výkladní skříní Československa, získalo mezinárodní prestiž účastí na Světových výstavách EXPO v Bruselu 1958, Montrealu 1967 a ósace 1970, milánských trienále užitého umění 1957 a 1960, Československé sklo 1959 v Moskvě a dalších přehlídkách.
Mladí umělci neváhali od 50. let ve spolupráci s technology a mistry řemeslníky využívat nádheru skleněného materiálu k sochařským a malířským kreacím, čímž dosáhli mnohých prvenství a světového věhlasu. Vznikl fenomén tzv. ateliérového skla. Jména jako Stanislav Libenský s Jaroslavou Brychtovou, René Roubíček, Miluše Roubíčková, Václav Cigler, Vladimír Kopecký, Jiří Harcuba, František Vízner a mnohá další jsou synonymem novátorského přístupu ke sklu jako prostředku uměleckého vyjádření. Vývoj určovala zejména pražská Vysoká škola uměleckoprůmyslová, kde po legendárním působení profesora Josefa Kaplického v oblasti uměleckého skla a jeho kolegy Karla Štipla v oblasti designu nastala slavná éra výuky profesora Stanislava Libenského. Absolventy jeho školy jsou kromě jiných na výstavě v Sofii zastoupení Marian Karel, Oldřich Plíva, Jaroslav Matouš a Konstantin Velčev. V posledním dvacetiletí na této škole vyučoval vedle profesora Vladimíra Kopeckého v ateliéru skla profesor Marian Karel, jehož žáky v ateliéru Skla v architektuře/Prostorové tvorby byli například v Sofii vystavující Anna Polanská, David Suchopárek a Petr Stanický. Tvarová rozmanitost, barevná pestrost, dokonalost zpracování a zejména výtvarná originalita a osobitá umělecká výpověď jsou důvodem, proč si české sklo udržuje respekt i v současné době. Výstava z díla vybraných úspěšných sklářských výtvarníků v Sofii je šancí předvést bulharskému publiku, proč je sklo stále vnímáno jako české rodinné stříbro.“ Milan Hlaveš, Umělecko-průmyslové muzeum v Praze Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze Výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM. Organizátor České centrum SofieSpoluorganizátor Kulturní institut MZV BR, Galerie AlteraGalerie Altera, SofieBulharsko http://www.upm.cz/index.php?language=cz&page=123&year=2010&id=156&img=1332
0 Comments
На 14 октомври от 18.30 ч. в галерия "Алтера" ще бъде открита уникална изложба на чешко стъкло. Експозицията представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвентът на Висшия институт за приложни изкуства в Прага.
Целта на изложбата е да бъде запозната българската културна общественост с достиженията на чешката художествена пластична школа, създадена от корифея на модерната стъклопластика проф. Станислав Либенски (1921-2002). В София ще пристигнат 26 монументални пластики. […] Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM." На откриването ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки, както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Изложбата ще продължи до 12.11.2010 г. Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул. Драган Цанков 36, София) София /КРОСС/ Уникалната изложба на чешко стъкло представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвент на Висшия институт за приложни изкуства в Прага. Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM. На откриването на изложбата ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки (гостуват в София от 11 до 15.10), както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Откриване на 14.10., 18.30 ч., Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул, "Драган Цанков" 36, София)
(Изложбата ще продължи до 12.11. 2010 г.) "В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцветът на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век - след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., "Чехословашко стъкло" през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи. Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки - в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл - в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години, наред с Владимир Копецки, в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета "Архитектурно стъкло" и "Пространствено творчество" са показвали свои неща в София. Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като "чешко родно сребро"." (д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция "Стъкло и керамика", Музей за приложни изкуства в Прага (UPM) "Стъклото ни позволява да сътворяваме форми в комбинация с процеждащата се през материала светлина, да определяме ядрото на светлото пространство и да се докосваме до неговото тайнство. За нас стъклото е отправна медия, която със своята същност и качества е нещо повече от обикновен посредник на нашия художествен изказ. За това трябва да сме постоянно близко до него." (Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, 1995 г.) http://www.klassa.bg/news/Read/article/120983_%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%BE текст: д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция “Стъкло и керамика”, Музей за приложни изкуства в Прага (UPM)
В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцвета на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век – след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща в във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., “Чехословашко стъкло” през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи. Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станослав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки 0 в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл – в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години наред с Владимир Копецки в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета “Архитектурно стъкло” и “Пространствено творчество” са показвали свои неща в София. Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като “чешко родно сребро”. Konstantin Valchev
*1953, Sofia absolvent Vysoké školy uměleckoprůmyslové v Praze (1981-1987, ateliér skla, prof. Stanislav Libenský). Poté nastoupil na stáž do Rosenthal Studia v Hamburku (1989). V letech 1991-1993 byl vedoucím oddělení designu ve sklárně v Sofii. Následně působil jako vedoucí bulharského kulturního střediska v Praze (1994-1998). Od roku 2008 vyučuje umělecké sklo na Nové bulharské univerzitě v Sofii. Žije a pracuje v Sofii a současně v Praze. Je autorem řady architektonických realizací v Bulharsku, Německu a USA. V posledních deseti letech se intenzivně zabývá tvorbou skleněných plastik technologií tavení skla ve formě. Navazuje tak na svého slavného učitele Stanislava Libenského, který společně s Jaroslavou Brychtovou tuto techniku rozvinul a dovedl ke světové slávě. Dokonale zpracované Valchevovy plastiky v sobě spojují autorův obdiv k architektuře s přírodními inspiracemi. Vyznívají až monumentálně, ale přesto neztrácejí vložený cit. Konstantin Valchev má téměř třicetiletou úzkou vazbu k České republice, k jejímu výtvarnému umění a zejména ke sklu. Kombinuje vlivy, které zde přijal, s osobitým pohledem na sklářskou tvorbu. Zprostředkovává oboustranně prospěšný kontakt mezi oběma zeměmi. Výstava českého skla v Sofii je ostatně jeho nápadem. НА 11 ЯНУАРИ В БКИ-ПАРИЖ СЕ ОТКРИ ИЗЛОЖБА НА СКУЛПТУРИ ОТ СТЪКЛО НА АРТИСТА КОНСТАНТИН ВЪЛЧЕВ1/11/2010 На 11 януари в БКИ-Париж се откри изложба на скулптури от стъкло на артиста Константин Вълчев. Той представя пред френската публика 23 свои творби, създадени през последните години. Неговият изключителен артистичен почерк - елегантен и дълбоко естетски, привлече многобройна публика. Посетителите на изложбата, удивени от невероятната чистота на линията и изказа на изкуството на Констанин Вълчев, изразиха своето възхищение. Изложбата ще продължи до 29 януари.
Константин Вълчев е ученик на световноизвестния професор Станислав Либенски. Творческата биография на г-н Вълчев включва повече от 30 изложби в Европа и в САЩ. Той разделя своето време между България, където е преподавател в Нов Български Университет, и Чехия, където живее и твори. http://mc.government.bg/page.php?p=98&s=134&sp=137&t=0&z=0 На 11 януари 2010 г. в БКИ-Париж ще бъде открита изложбата на скулптури от стъкло на Константин Вълчев. Той ще представи пред френската публика 23 творби. Изложбата ще продължи до 29 януари 2010 г..
Константин Вълчев е ученик на световноизвестния професор Станислав Либенски. Творческата му биография включва повече от 30 изложби в Европа и САЩ. Той разделя своето време между България, където е преподавател в Нов Български Университет и Чехия, където живее и твори. Заети с осъществяването: Български културен институт, Париж (Франция) / организатор Source: http://www.bulgariaabroad.com/event/event_730.html Интервю с художника
Милена Бойкова-Терзийска novinar.net „Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж. За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък процесът става в пещ с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е липсата на организираност у нас „Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите само се оправдаваме за неудачите си Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация. След като знаем, че клозетът не е нашият образ защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А ние тръгваме да убеждаваме света Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички вървим по мръсните улици в този мръсен град виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии. http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html На 15.01.2009 г. във фоайето на първи корпус на НБУ бе открита изложба с произведение от стъкло, изпълнени в завода за стъкло в гр. Бяла по проекти на студентите от бакалавърска програма „Пластични изкуства” с преподавател Константин Вълчев.
Тази първа изява на студентите беше вълнуваща както за студентите, така и за публиката в НБУ. Фини форми и цветове, нестандартни решения от стъкло, радващи със своята естетическа красота. http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/arts/Hud.stuklo.pdf Altera Gallery
36 Dragan Tsankov Blvd, Sofia phone: 969 3230 Glass art, a field that combines creative talent, precision and sound technological knowledge, is artist Konstantin Valchev's speciality. Valchev graduated from the Prague Academy of Applied Arts – a major player on the international glass art scene, as in 1954 it was the first school to introduce a graduate programme for glass artists. Later Valchev specialised in Rosenthal, and now works in the Czech capital. Check out his striking glass figures – the form, colour and light reflections form a world of their own. www.vagabond-bg.com/ |
Archives
November 2017
Categories
All
|