Летен празник в три части - Людмила Димитрова, директор на държавния културен институт и галерия "Мисията", и художникът Константин Вълчев разкават за проекта http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/15768/denjat_zapochva_s_kultura_20_uli_2011
0 Comments
Уникалната чешка школа превърна стъклото от материал за приложници в материал за създаване на модерно изкуство от висока класа. Чешката школа за стъкло е известна в цял свят. 26 избрани стъклени скулптури в момента гостуват в София на галерия "Алтера".
Три поколения чешки майстори - учители и ученици - са събрани в тази изложба. Модерно мислене, форми, цвят и съвършена обработка - тези качествата превръщат тяхното стъкло в ценен артефакт. Неслучайно го наричат "чешкото сребро". Константин Вълчев е българското име в изложбата, новите му творби са монументални и чувствени в същото време. Той също е възпитаник на пражкото висше училище. Константин Вълчев: - Това е една школа и нещата по някакъв начин са близки, има някаква приемственост, някакво развитие и затова нещата са близки... Тази традиция в стъклото продължава, слава Богу, и мисля, че тази изложба е едно добро доказателство за това. Това са работи на Станислав Либенски и съпругата му. Той е учителят на всички и създателят на чешката модерна вълна. Станала е възможна и заради здравата връзка между стъкларската индустрия и художниците в Чехия още от 16 век, обяснява скулпторът Мариан Карел. Мариан Карел: - Дървото, металът, камъкът също са хубави. Но стъклото ви дава четвърто измерение в изкуството, защото виждаш вътре в него. Виждаш сърцевината на материала различна през целия ден в зависимост от светлината. Тук са и сферите на Вацлав Циглер, едно от най-нашумелите имена в гилдията напоследък заради особената философия на неговите творби. Тук е и 90-годишният майстор Рене Роубичек, представен в залата на славата в Академията за дизайн на Чехия. И, разбира се, най-младият и най-абстрактният - Петър Станицки. Изложбата ще продължи до средата на ноември. Автор: Петя Тетевенска http://bnt.bg/news/view/38794/stykloto_v_cheshoto_izkustvo Jedinečná výstava českého skla bude zahájena 14.10.2010 v 18:30 v Galerii Altera. Prezentuje výběr z děl tří generací českých sklářských umělců. Stanislav Libenský/Jaroslava Brychtová, René Roubíček, Václav Cigler, Oldřich Plíva, Marian Karel, Dana Zámečníková, Konstantin Valčev, Jaroslav Matouš, Anna Polanská, David Suchopárek/Ingrid Račková, a Petr Stanický. Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze, výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM.
„Sklo nám umožňuje budovat tvary v souhře s prostupy světla hmotou, určovat tak jádro světelného prostoru a dotýkat se jeho tajemství. Sklo je pro nás výchozím mediem, ale svou povahou i vlastnostmi něčím víc, než jen prostředkem našeho výtvarného vyjadřování. Proto nemůžeme jinak, než být stále v jeho blízkosti.“ Stanislav Libenský a Jaroslava Brychtová, 1995 http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1685%3A-q-q&Itemid=1 „České sklo zažívalo v průběhu své staleté historie různé pády, ale častěji ohromující umělecké a obchodní úspěchy. Rozkvět slávy českého skla po turbulencích způsobených událostmi druhé světové války, odsunem německého obyvatelstva z pohraničí a nástupem komunistického režimu se datuje od druhé poloviny 50. let. Sklo se stalo výkladní skříní Československa, získalo mezinárodní prestiž účastí na Světových výstavách EXPO v Bruselu 1958, Montrealu 1967 a ósace 1970, milánských trienále užitého umění 1957 a 1960, Československé sklo 1959 v Moskvě a dalších přehlídkách.
Mladí umělci neváhali od 50. let ve spolupráci s technology a mistry řemeslníky využívat nádheru skleněného materiálu k sochařským a malířským kreacím, čímž dosáhli mnohých prvenství a světového věhlasu. Vznikl fenomén tzv. ateliérového skla. Jména jako Stanislav Libenský s Jaroslavou Brychtovou, René Roubíček, Miluše Roubíčková, Václav Cigler, Vladimír Kopecký, Jiří Harcuba, František Vízner a mnohá další jsou synonymem novátorského přístupu ke sklu jako prostředku uměleckého vyjádření. Vývoj určovala zejména pražská Vysoká škola uměleckoprůmyslová, kde po legendárním působení profesora Josefa Kaplického v oblasti uměleckého skla a jeho kolegy Karla Štipla v oblasti designu nastala slavná éra výuky profesora Stanislava Libenského. Absolventy jeho školy jsou kromě jiných na výstavě v Sofii zastoupení Marian Karel, Oldřich Plíva, Jaroslav Matouš a Konstantin Velčev. V posledním dvacetiletí na této škole vyučoval vedle profesora Vladimíra Kopeckého v ateliéru skla profesor Marian Karel, jehož žáky v ateliéru Skla v architektuře/Prostorové tvorby byli například v Sofii vystavující Anna Polanská, David Suchopárek a Petr Stanický. Tvarová rozmanitost, barevná pestrost, dokonalost zpracování a zejména výtvarná originalita a osobitá umělecká výpověď jsou důvodem, proč si české sklo udržuje respekt i v současné době. Výstava z díla vybraných úspěšných sklářských výtvarníků v Sofii je šancí předvést bulharskému publiku, proč je sklo stále vnímáno jako české rodinné stříbro.“ Milan Hlaveš, Umělecko-průmyslové muzeum v Praze Odborná spolupráce Uměleckoprůmyslové muzeum v Praze Výběr exponátů dr. Milan Hlaveš, vedoucí sbírky skla a keramiky UPM. Organizátor České centrum SofieSpoluorganizátor Kulturní institut MZV BR, Galerie AlteraGalerie Altera, SofieBulharsko http://www.upm.cz/index.php?language=cz&page=123&year=2010&id=156&img=1332 На 14 октомври от 18.30 ч. в галерия "Алтера" ще бъде открита уникална изложба на чешко стъкло. Експозицията представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвентът на Висшия институт за приложни изкуства в Прага.
Целта на изложбата е да бъде запозната българската културна общественост с достиженията на чешката художествена пластична школа, създадена от корифея на модерната стъклопластика проф. Станислав Либенски (1921-2002). В София ще пристигнат 26 монументални пластики. […] Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM." На откриването ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки, както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Изложбата ще продължи до 12.11.2010 г. Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул. Драган Цанков 36, София) София /КРОСС/ Уникалната изложба на чешко стъкло представя подбор на творби от три генерации чешки стъклари: Станислав Либенски, Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Вацлав Циглер, Олдржих Плива, Мариан Карел, Дана Замечникова, Ярослав Матоуш, Анна Поланска, Давид Сухопарек, Ингрид Рачкова, Петър Станицки и Константин Вълчев - абсолвент на Висшия институт за приложни изкуства в Прага. Изложбата се осъществява с професионалната подкрепа на Музея за приложни изкуства в Прага (UPM). Подборът на експонатите е на д-р Милан Хлавеш, завеждащ секцията "Стъкло и керамика" в UPM. На откриването на изложбата ще присъстват двама от чешките автори - Мариан Карел и Петър Станицки (гостуват в София от 11 до 15.10), както и инициаторът и организатор на събитието Константин Вълчев. Откриване на 14.10., 18.30 ч., Галерия "Алтера" (в сградата на "Интерпред" - бул, "Драган Цанков" 36, София)
(Изложбата ще продължи до 12.11. 2010 г.) "В своята стогодишна история чешкото стъкло преминава през различни спадове, но много по-многобройни са големите художествени и търговски успехи. Подобна е ситуацията и през 20 век. Разцветът на славата на чешкото стъкло датира от втората половина на 50-те години на миналия век - след турболенцията причинена от Втората световна война, преместването на немското население от пограничните райони и настъпването на комунистическия режим. Възстановяването е съпътствано от инвестиции в производството, мащабен износ на предмети на приложното изкуство, но най-вече от творческото усилие, стимулирано чрез развитието на професионални средни и висши училища. Стъклото се превръща във витрина за Чехословакия, получава международен престиж с участията си в Световното изложение в Брюксел EXPO през 1958 г., в Монреал (1967 г.) и Осака (1970 г.), Миланското триенале на приложното изкуство през 1960 г., "Чехословашко стъкло" през 1959 г. в Москва и на редица други прегледи. Младите творци от 50-те години не се колебаят и заедно с технолози и майстори занаятчии използват красотата на стъкления материал за скулптурното си и художествено въображение, чрез което печелят много конкурси и световно одобрение. Възниква феноменът наречен интериорно стъкло. Галериите и обществените архитектурни пространства се запълват с монументални творби, които преди това не са имали аналог. Имена като Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, Рене Роубичек, Милуше Роубичкова, Вацлав Циглер, Владимир Копецки, Иржи Харцуба и много други са синоним на новаторското отношение към стъклото като средство за художествено изразяване. Сравнено в световен план, вече няколко поколения имат дял в нещо наистина изключително. Развитието на стъкларството се предопределя преди всичко от пражкия Висш институт за приложни изкуства, където след легендите преподаватели Йозеф Каплицки - в областта на художественото стъкло и неговият колега Карел Щипъл - в областта на дизайна, настъпва славната ера на професор Станислав Либенски. На изложбата в София, освен негови ученици, са представени и творци като Мариан Карел, Олдржих Плива, Ярослав Матоуш и Константин Вълчев. През последните двадесет години, наред с Владимир Копецки, в училището преподава Мариан Карел, чиито ученици Анна Поланска, Давид Сухопарек и Петър Станицки от ателиета "Архитектурно стъкло" и "Пространствено творчество" са показвали свои неща в София. Разнообразието на формите, цветната пъстрота, съвършената обработка и най-вече художествената оригиналност и своеобразна творческа изповед са причината чешкото стъкло да поддържа респект и в настоящето. Експозицията в София от творби на подбрани майстори на стъклото е шанс да се покаже на българската публика защо стъклото се възприема като "чешко родно сребро"." (д.ф.н. Милан Хлавеш, завеждащ секция "Стъкло и керамика", Музей за приложни изкуства в Прага (UPM) "Стъклото ни позволява да сътворяваме форми в комбинация с процеждащата се през материала светлина, да определяме ядрото на светлото пространство и да се докосваме до неговото тайнство. За нас стъклото е отправна медия, която със своята същност и качества е нещо повече от обикновен посредник на нашия художествен изказ. За това трябва да сме постоянно близко до него." (Станислав Либенски и Ярослава Брихтова, 1995 г.) http://www.klassa.bg/news/Read/article/120983_%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%BE Интервю с художника
Милена Бойкова-Терзийска novinar.net „Черни не е звезда в Чехия”, казва художникът Константин Вълчев, живял 20 г. в ПрагаМоже ли стъклото да предопредели пътя на един артист? Пример за това е българският майстор на стъклени творби Константин Вълчев. Той е живял над 20 г. в Прага. Възпитаник е на чешката школа по стъкло и на известния проф. Либенски. Имал е десетки изложби у нас и в чужбина. Признава, че работата със стъкло е доста специфична и е станала негова съдба от десетилетия. В края на 2009 г. ще има изложби в Прованс и Париж. За Вълчев стъклото е божествен материал, но изисква постоянство и усилия. Когато публиката гледа изящния резултат, събрал светлина и загадка, едва ли мисли за технологията. Но е хубаво да знае как се ражда той. „Пътят на стъклената пластика прилича на бронзова – почва се с рисунки, прави се от глина, вади се калъп, в който се слага твърдо стъкло, което се разтапя в пещ, темперира се, охлажда се и се лъска”, обяснява ми художникът. При духаното стъкло пък процесът става в пещ с помощта на дървени форми от бук – горещо стъкло и дърво – уникална комбинация. Така се правят вази, чаши… ”Вариантите са безкрайни. Важното е изцяло да се отдадеш на това”, казва Константин Вълчев, който за втора година преподава в НБУ в София. Питам го за погледа му към родната действителност след десетилетия дистанция. Едно от нещата, които най-много го дразнят в България, след като прекарва повече време тук и по-малко в Прага, е липсата на организираност у нас „Където и да се отиде, няма никакъв ред и организация. Все се оправдаваме с други неща извън нас. Световната криза ни била виновна! Та ние не сме такава икономика, че така да ни влияе. Ние сме в постоянна криза. И все някой ни пречи”, казва Вълчев. Той е учуден и от факта, че тръгнеш ли да вършиш нещо полезно, никой не ти помага. Питам го на какво биха ни научили чехите например. „И Чехия, и България са малки държави, със свои комплекси за малоценност. Но докато чехът избива това със стремежа си да докаже качества и успех, българите само се оправдаваме за неудачите си Или все да сме до полата на някоя Велика сила.” Питам Константин за колегата му Давид Черни, който също живее в Прага, но след скандалите с българската тоалетна в „Ентропа” и забраната да идва в Пловдив той се превърна в съвременен мит. „Познавам го и него, и брат му. Черни е един обикновен художник. С нищо не е изпъкнал и е погрешно това огромно внимание, което му се обръща. Ние, българите, не можахме да излезем с достойнство от една такава конфузна ситуация. След като знаем, че клозетът не е нашият образ защо въобще го оспорваме и се опитваме да доказваме нещо. Защитаваме се за нещо смешно. И до днес в Чехия има големи региони с клозети на двора! Ние правим еталон Давид Черни, а той самият не е такъв. Всеки има право да се изрази, но реакцията е важна. И там, в Брюксел, неговата далавера с парите уж за 27 автори беше много срамна. Той въобще не е такава звезда. Върнал е всичките пари. Сега продава и огромната къща на майка си в центъра на Прага - казва Вълчев и добавя - Не си спомням дали беше белгийският или датският посланик, който отговори дали е обиден от образа на страната му в „Ентропа” с думите: „Така мислите вие, ние не мислим така” и с това се приключи. А ние тръгваме да убеждаваме света Историята пък в Пловдив се превърна в политическо боричкане – това е недопустимо. Нещо, което е абсолютно незначително ескалира до неузнаваеми размери. Трябва с насмешка да се реагира. Колкото по-малко са приказките, толкова нацията ще покаже характер. Говори ли се повече, излиза наяве чувство за малоценност”, категоричен е Вълчев. Питам го има ли сред младите му студенти зараждане на такъв характер, който сега липсва на обществото ни. „Да, има нещо подобно. Младите разбират и виждат комплексите на българина. Но, от друга страна, гледат примера на по-старото поколение, което вече не може да се промени”, разсъждава художникът. Всички вървим по мръсните улици в този мръсен град виждаме държането на хората, които хвърлят боклуци, без да им пука, и вече не им прави впечатление”, възмущава се Константин. „Гледа чужденецът каруците и до тях лъскавите автомобили. Абсурдно е в тази малка бедна държава да има такива богаташи. Явно такава е политиката на страната ни. Ние сме в дивия капитализъм от 30-те години в Америка. А знаете ли, че най-богатият човек в Сиатъл бе облечен в къси панталонки и поздравяваше всички пръв. Не можеш да допуснеш, че това е най-богатият човек с невероятна арт колекция в супер замък”, казва художникът, чудейки се на комплексарската парадност у нашите паралии. http://www.novinar.net/news/za-bozhestveniia-material--staklo-i-kompleksite-na-balgarina_MzA4NTsz.html |
Archives
November 2017
Categories
All
|